- Г-н Гранитски, като човек на словото и на вярата,

 - Г-н Гранитски, като човек на словото и на вярата, който добре познава Библията, сигурно сте си задавал въпроса: В началото бе словото, а в края - какво?   - Философски въпрос. В края... незабавно и идва на разум по какъв начин ангелът на бездната е дал ключовете, отворил я е и от нея изпълзяват скорпионите. Това е едно от виденията на Йоан Кръстител в неговия апокалипсис. Дано да не е подобен краят на нашето човечество. Макар, че сходни размисли ме карат да си спомня, че всяко от последните 4-5 епохи стартира в първите си 10-15 години с катаклизми - войни, революции, метежи. Има някаква цикличност в обществените, публичните, и човешките потресения. Дано това не е бъдещето.   - Моят отговор е по-прост - Джино. - Кой е той?   - Победителят от ВИП Брадър преди към 2 седмици. Това е човек, който се гордее, че не е прочел нито една книга в живота си. - Позор. Но това също част от апокалиптичните процеси, които се развихрят и у нас, и в света. Как е допустимо една сериозна цивилизация като нашата, и едно общество, което желае да има почитание към себе си, да позволява подобен тип зомбиране. Всеки естествен човек вижда, че това е полуда, а ние го поносим.   - Подобни излъчвания ни трансфораха в риалити общество, което води някакъв виртуален живот без полезности. - Точно по този начин е. Този тип излъчвания имат за цел да се подгаврят с индивида, да изкарат на напред във времето най-гадното от връзките сред хората, да компрометират участниците, да ги вкарат в обстановки на оскърбление, на оскверняване. Крайно пошло е това. Оправданието, че било развлекателно шоу, е цинично. За страдание обаче човешката природа е такава - злото и насилието имат извънредно съблазнителна мощ, изключително за по-крехките натури. В същото време бих желал да дам един добър контрапример - " Фермата " на Иван и Андрей. Тези две момчета са доста умни, доста добре се развиват. Инициативите им са патриотични. В тяхната акция Движение за национална идея бе осъществено всеобщо кръщение на над 1000 деца. Те търсят противоположното на пошлото, на разложителното, на долните инстинкти. В същото време тяхното риалити - " Фермата ", е не по-малко гледано. Значи може.   - Какъв знак за обществото е самото обръщение, че ВИП-личност е човек, който не чете? - Много драматичен. Това значи, че като общество сме стигнали дъното. Трябва да се стреснем, това е изключително обезпокоително. Оставям на страна това, че Съвет за електронни медии, като регулатор би трябвало да реагира. Те не виждат такива неща. Но фактът, че обществото не реагира, демонстрира какъв брой болно е то. В другите страни въпреки всичко има някакви рамки, даже в падението.   - Кои са трите наложителни книги за всеки човек? - Ако приказваме за българската литература, бих избрал " Записки по българските въстания " на Захарий Стоянов, " Епопея на забравените " на Иван Вазов и стихотворенията на Ботев. Сега издаваме едно библиофилско издание на стихотворенията му със заглавие " Борба ", защото това е смисълът на цялата лирика и живот на Ботев. Книгата ще бъде с превъзходни илюстрации на Борис Ангелушев.   - Често организирате в издателство " Захарий Стоянов " срещи с възпитаници, даже с деца от детските градини. Какво четат младежите през днешния ден? - Знаете ли, макар примра с Джино, връща се ползата, любовта, дори поклонението на младежите към българската класическа литература. Четат и Ботев, и Захарий Стоянов, и Каравелов. Въобще не са правилни изказванията, че те били неразбираеми, изключително публицистиката им. В последните години соросоидите непрестанно твърдяха, че тези създатели би трябвало да се извадят от образователните стратегии, тъй като били неразбираеми, насаждали възприятие за шовинизъм и други сходни нелепости. Не е правилно. Обратно, младежи, които са пред довеждане докрай и които бяха подготвени да изоставен България, в този момент, на тези срещи, заявяват пред нас, че откакто са прочели примерно биографията на Ботев, на Захарий Стоянов или " Епопея на забравените ", са решили да не емигрират, да живеят тук, да се борят тук. Това не са единици, а десетки, даже стотици младежи от гимназиите в София, Варна, Търново, Русе, Стара Загора, Плевен. В гимназиите е видим обратът. Допреди десетина години, когато правехме срещи с нашите огромни писатели, историци, учени в тези гимназии, имаше звук, бутане, бяха разсеяни учениците. Сега слушат изключително деликатно какво се приказва. Тоест - Словото, с което започнахме нашия диалог, към този момент се въплъщава в положителни планове, в положителни хрумвания, приема плът. Това е прелестно.   - Роден сте на Рождество Христово - тъкмо в среднощ. Винаги сте ми казвал, че приемате това като знак от Бога за задачата, която имате да подпомагате българските създатели. За 20 години издателство " Захарий Стоянов " каква е равносметката, сполучлива ли е задачата Ви? - Много ми се желае да е сполучлива. Ако приказваме в числа - 20 години, над 2000 заглавия с клеймото на издателство " Захарий Стоянов ", от които 1000 са точно българска класическа и модерна литература. Но не цифрите са значими, колкото тези хиляди срещи в страната, които сме организирали и продължаваме да вършим. Пресметнахме, че единствено с учените Антон Дончев, Георги Марков, Константин Косев и Васил Гюзелев в последните десетина-петнадесет години сме имали над 1500 срещи. Ако приемем, че на всяка среща има приблизително сред 50 и 150 души, имало е срещи с 500, виждате, че става дума за директен разговор сред тези велики наши създатели и 50-60-100 хиляди наши съотечественици от всички възрасти, само че все по-често - младежи. От тази позиция може би сме положили началото, уповавам се, на едно ново възобновление на българския дух. Такава задача си слагаме ние.   - Издавате най-вече българска литература и международна класика. Един прекомерно стеснен пазар. Как свързвате двата края? - Ами по какъв начин? Обикаляме, продаваме...Приличаме на битолски просяци. Борим се за оцеляване - с заеми. Роби на банките сме. Молим за спомоществувателство, само че рядко го получаваме. Нали знаете - делото на давещите е в ръцете на самите давещи се. Но както казахте - имаме задача: да оказваме помощ на българските създатели. Няма да се откажем колкото и мъчно да е през днешния ден това.   - И въпреки че издавате единствено българска литература, скандални създатели като Калин Терзийски или пък хитови писатели като Георги Господинов не са в порт фолиото на издателството Ви. Защо? - Да, не са. В последните години предприехме такава издателска тактика. Най-много държа на свободата на избора, на независимостта ни като издатели. Някои от тези създатели са обвързани с разнообразни непознати фондации, с грантове. Не бих си разрешил да се обърнем за такива грантови помощи, защото те биха ни създали подвластни. И по тази причина считам, че въпреки и да ни е по-трудно, значимото е, че сме свободни и слушаме единствено гласа на своята съвест.   - За 2018 година какви са новите планове на издателството? - Както знаете, започнахме една доста забавна поредност " Дълг и чест ". Тя ще се разраства. 12 книги към този момент излязоха. Те са отдадени на върхове на българската държавна мисъл и ръководство - ханове, царе, духовни лица, революционери, поборници. През 2018 ще излязат още 12 книги. Те ще описват за храбри генерали като Стефан Тошев и Иван Колев, за писатели като Христо Ботев и Захарий Стоянов, за духовни лица като Иван Рилски и Патриарх Евтимий. Тази поредност преднамерено е направена в известен жанр, с цел да бъде доста налична. Но в това време нейни създатели са огромни наши учени и писатели. Тя е хем съществено задълбочена като разбор и като показване биографията, живота и делото на тези велики хора, хем е и известно написана, с цел да бъде забавна и четивна. За 2018 година най-важният ни план е 120-години от рождението на Димитър Талев. Поднасяме на публиката 15 тома цялостни събрани съчинения, в които е включена и публицистиката му от вестник " Македония ", на който е бил основен редактор. Голяма част от нея до момента не е оповестена в обособени книги.   - Поведохте борба за избавяне на родната къщата на Димитър Талев в Прилеп. Докъде стигна тя? - Упорито пишем писма до Външно министерство. Вече на трети външен министър пращаме писма, само че като че ли попадат в черна дупка.   - Какво би трябвало да направи страната? - В родната къща на Талев в този момент живее една жена, която е македонка, само че с българско национално съзнание. Повече от 6 години тя се обръща към разнообразни институции у нас с молба българската страна да купи тази къща. Тя е дребна и няма да коства кой знае какъв брой...   - Правена ли е оценка? За какви пари става дума? - Не повече от 50-60 хиляди евро. Но и 100 хиляди евро да е, какво значение има. Тя е обвързвана с националната памет. Тази къща би могла да се трансформира в книжовен музей към Българския културен център в Скопие. Да има активност. Иначе рано или късно ще бъде продадена, може би на някой албанец, и ще бъде разрушена. Защото тя самата е в много неугледно положение. Ще загубим един от знаците на българския дух. Но на нашите писма до външно министерство никой не обръща внимание. Разбиране срещаме само в Министерство на културата. С министър Боил Банов говорихме няколко пъти. Помолих го да се обърне и той към Външно министерство и чакаме. Между другото самите наследници на Талев желаят това, упълномощили са ни.   - Разкажете ми за тях? - Синът на Талев - Владо Талев, живее в Берлин от дълго време, огромен родолюбец. Внукът - Климент Талев, живее в София. Те също пишат писма до разнообразни институции. Нямат права върху къщата. Тя е продадена в миналото.   - Те самите нямат ли опция да я купят? - Не, нямат. Тя би трябвало да бъде превърната в музей. Това би било рационалното решение на българската страна.   - Фамилията Ви не е Гранитски, а Димитров. Гранитски е литературният псевдоним на татко Ви, взет от името на село Гранитово, където е роден. Как решихте да го употребявате и по кое време за първи път се нарекохте Гранитски. - Моят татко е пристигнал в София края на 40-те години. Той беше дълготраен публицист във " Вечерни вести ", самичък си е избрал този псевдоним. Аз съм роден в София, само че години наред през лятото посещавах моите баби и дядовци в този регион. Прекрасен е - Ямболско, Елховско... Там имаше чудесни села, които за жалост през днешния ден са изоставени и умират. Гробищата са по-големи от самите села към този момент. Това също е един доста тъмен, нечовечен белег на нашето време. Никоя сериозна страна не позволява да умират селата й. Още повече страна като българската. Защото българската страна последния век след няколко национални произшествия се е възраждала към живота точно с помощта на българското село, на селското стопанство. Но, уви, в последните години загубихме тези скъпи качества - взаимност, усърдие, честност. Сега къщите са барикадирани с решетки и отново ги разрушават и ограбват. А в миналото, освен в селата, а и в градовете хората не се заключваха. Сега те живеят в боязън и смут от циганските нашествия и безчинства. Държавниците, партиите като че ли не желаят да схванат, че България би имала бъдеще, в случай че се опита да се възкреси селското стопанство, леката индустрия, да върне на хората в селото, да върне живота в селото. Може би към този момент не всички села могат да бъдат избавени. Имаше потресаваща статистика, че всяка година към 200-300 български села умират, умира и последният човек в тях, стават призрачни. Това е ненормално.   - Напоследък обаче сякаш има интерес към селото и то от младежи, към фермерството, към развиване на еко земеделие... - Стига да могат да се върнат. Но се връщат единствено там, където има произвеждане на зелени култури. Зарязано е зеленчукопроизводството, плодопроизводството, отглеждането на животни. Тези браншове са били години наред жизненоважни. Не би трябвало да запускаме тези божествен места. В Германия, Австрия, Дания съществуват и се развиват махали - 2-3 къщи, 5 къщи, 2 ферми. Защо при нас да го няма това. Ако има държавна политика, ще стане. Още повече, че нашите братя от Бесарабия и Молдова, които са над 500 хиляди, мечтаят да се върнат в майката татковина. Ако има държавна тактика, те биха могли да бъдат оземлени, да им се даде един безлихвен държавен заем да си създадат къщи, ще почнат работа. Те са доста работливи хора. Но това в действителност би трябвало да е държавна политика. Тя би избавила в демографски проект България.   - Какъв човек беше татко Ви? - Много добър и честен човек, повече от 50 години работи като публицист във вестник " Вечерни вести ". Много другари има той, които и до момента имат положителни мемоари за него. Работил е с Йордан Радичков, Дончо Цончев, Дико Фучеджиев, с художници. Той е създател на 5-6 книги, очерци, на една родова хроника, няколко стихосбирки. Но нямаше литературна суетност у него. Обратно - той се беше вглъбил в директната публицистика и по този начин изживя целия си живот и си отиде като публицист. Даже предсмъртното му предпочитание беше, и ние го изпълнихме с моя брат, да сложим на гроба му един гранитен пай, на който написа единствено Йордан Гранитски, публицист.   - Вие също сте приключил публицистика. - Да. И аз приключих публицистика и около него отраснах в коридорите на Полиграфическия комбинат с сътрудниците от " Вечерни вести ". Там се научих да пиша на пишеща машина, всеки следобяд прекарвах там, по този начин потегли и литературният ми живот. Затова взех и този псевдоним Гранитски.   - Ако през днешния ден би трябвало да влезете във Факултета по публицистика и да преподавате, на какво ще научите студентите? - Първо на честност, тъй като публицистиката, в случай че желае да е четвърта власт, би трябвало да е честна, да не манипулира, да не дава подправени вести. За мен " Стандарт " е един от последните острови на свободното слово и на почтената публицистика. В морето от медии има доста, които изкривяват информацията, лъжат непосредствено, поръчват подправени вести, операции. Тази измама, с която се сблъскват младите публицисти, е доста нездравословна. И за тях, и за страната.   - Имате ли пояснение по какъв начин се роди този феномен - подправени вести? - Много елементарно, купиха съвестта на доста сътрудници. Продадоха се. Аз ги разбирам, мъчно се живее без пари, трудно, само че въпреки всичко съвестта е над всичко. Не бива да си продаваш душата, неуместно е. И както споделя Спасителят освен с самун живее човек.   - Как това порочно събитие може бъде пресечено? - Когато обществото осъзнае, че има потребност от почтени медии и стартира да държи на тях. В момента няколко съществени вестника се борят с 20-30 манипулативни уеб страницата.   - Догодина България поема председателството на Европейски Съюз. Кое е най-важното нещо, което би трябвало да покаже на Европа за себе си? - Древната история на България и нашата неразривна връзка с няколко велики цивилизации. Ние сме една от първите в Европа. Ние сме наследници на 7 велики цивилизации. И сме трети по брой артефакти в Европа след Италия и Гърция. Може да се окаже, даже, че сме и по-напред, в случай че броим неолита и последните открития на чл.-кор. Васил Николов в Провадия - Солницата и столичния квартал Слатина. Става дума за живот, проведен на доста високо ниво 10 хиляди години преди новата епоха.   - Много повече. С акцията си " Чудесата на България " ние непрестанно описваме, че първите следи от човешко наличие в Европа са 1,6 милиона години и са открити в пещерата " Козарника " край Белоградчик. - Ето това трябваше да бъде лайтмотив на нашето председателство. Чудесата на България. Тази акция на вестник " Стандарт " е прелестна. Не е късно всичко това да се покаже на чужденците, тъй като несъмнено около служителите от Брюксел, у нас ще дойдат и учени - историци и археолози, и хора на културата, които сигурно ще се впечатлят от неповторимото завещание, което пазим. Но отново опира до държавна тактика. Ще ви дам един образец, който всички знаят, изумителен за нашата безнаказаност. Повече от 15 години гробницата в Старосел заставам с едни криви колове за подпори, най-после купулът падна. И какъв брой пари трябват, с цел да се оправи това? Срамно е, позорно.   - На 24-ти вечерта отново ли ще си изключите телефона, както вършиме нормално на рождения си ден? - Знам, че не е редно, само че...звънят хиляди хора и човек просто полудява. Чисто физически не можеш да поемеш всички диалози. Пък и аз самият не обичам да си чествам рождените дни. За мен не би трябвало да се търси мотив за някакъв празник. Дали Нова година, дали рожден ден... всеки ден може да бъде празник. Така съм организиран и най-добре се усещам, когато съм уединен и чета някоя книга. Обикновено чета няколко едновременно. Тези дни прелиствам за десети път " Бесове ", популярен разказ на Достоевски. Заедно с него чета Ерих Фром. Винаги чета по 3-4 книги по едно и също време, по този начин се зареждам.   - Казват, че след 33-та година мъжът не се интересува от подаръците, които ще получи, а от даровете, които ще направи. - Така е. За мен подаръкът няма значение. И нещата, които ми подаряват, аз ги преподарявам.   - И въпреки всичко, кой е подаръкът, който би ви зарадвал? - Духовният - книга или картина. Това ме вълнува. През годините са ми подарявали най-малко 20 часовника, аз ги разпределям. Някой път хората се наскърбяват, само че тези дарове за мен нямат стойност. Бижута пък хептем. Такъв съм, има нещо аскетично в характера ми, само че считам, че това е положително за мен. Това е моят избор и по този начин пребивавам.   standartnews.com